Не сервирай на тъгата -
ти си нейното блюдо.

Саня Табакова

БЪДНИ ВЕЧЕР

В питката -
по един смъртен грях
за всеки.
В каната -
прошка.

*
Елхата, лъскавите топки,
обилната храна
и всичко
за да се радваме
на празника.

Но празникът и радостта защо са?

Опадали иглички,
пропуснати късмети
и блясъкът на "Веро"
по чиниите.

Последната искрица на фитила
се дуелира
с тъмния ми поглед.

"СВЕТЛИНА! ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА"

Светът не е възможност на нюанси.
Цветът е разредено черно.
В тъмницата на времето
не виждаме
подушваме единствено страха си
усещаме настръхналите косми
и удари от рамене уведени.
Защото, Господи,
свидливо си загърлил светлината,
без да ни оставиш даже сенки
в модерния си пасторал:
най-черни фигури върху по-черен фон.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022