Любовта е луксът на настоящето. Летим над пустинята на сърцето. Срещаме насън една стъклена жена и нейните стихове– Саня Атанасовска.

Александър Арнаудов

Дявол

Имам две ръце
дясната е по-ценна от лявата.
Имам няколко важни пътя в живота
Аз ще плувам един
Ще прелетя над другия
ще ходя ли третия пеша?
Имам тамян в джоба си
и две-три думи
с тях ще изгоня дявола
не тези, измислени от историите
но тези, които хората носят в себе си.

Коприва

Добре е, че не сте въздух
добре, че не съм играчка.

Благослових жената, която напразно те е родила.

Гръмотевици от смях
да се чуем
мистериозна пустиня
в сърцето ми.

Лошо е, че бях балсам
добре, че днес съм коприва
в твоите жестоки ръце.

Стъклена жена

Аз съм стъклена жена
не преследвай моите надежди
ще си счупиш ръцете
ще надраскаш текстурата на лицето ми
ще ме натъжиш,
ще ме загубиш завинаги
Аз съм жена от стъкло
с много загубени битки
с дълбоки резби в душата,
а любовта е луксът на настоящето.

Забраненият плод

Вчера те срещнах насън,
и той ми каза всичко,
че аз съм твоето зимно цвете,
расте на асфалт,
ако ме обичаш,
твоят народ ще се ядоса,
ако те обичам
ще ме изтрият,
всичко, което трябва да направя, е да те погледна,
през решетките
на моята еднопосочна стена,
ти, ти си прекрасна,
но ти си моят забранен плод. 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021