Студенината винаги закъснява. Тялото приема формата на дим. Палим и дърпаме пепелта към дъното на думите на С. Димитров.

Александър Арнаудов

Непохватност

винаги съм бил непохватен в прегръдките
но тялото ми помнеше формата на нейното
много преди да я познавам

като пъзел от две парчета
на който половината
на половината
я няма

Пепел

понякога изписвам името ти
на хартийка за цигара
затрупвам я със спомени
от горчив тютюн
паля и дърпам
мазохистично
бавно...

за да усетя как
настоящето става на пепел
а бъдещето е просто черен дим
чертаещ следи
от незасъхнало мастило

за да си припомня как
устните ми те караха да гориш
докато твоите ме изпепеляваха
а студенината винаги закъсняваше...

и само така
се намирахме пак
на дъното на пепелника

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022