Масата е сложена в морето на съня. Пишем закуската на живота в очакване на тайната вечеря на сърцето. Когато облаците са заключени, падаме само нагоре - в поезията на редакторката на списание „Нова асоциална поезия“ - Ружа Матеева.

облаците са заключени
очите ми се свличат
по раменете ти
но не са дрехи
но не си кожа
името ти е забранено
от вятъра и морето
остава ми да живея
като слънце
в ключалката

чупливи мои делници
пепелници без огънче
къде е гласът ви
къде е пламъка
светът е опитомен
от ръцете ти
до ушите ми стигаш
само ти
ти – 
прозрачната нота
на водата

пътят ме лъже
пръстта настъпва краката ми
а твоите стъпала
настройват тялото на Вселената
не е честно
еднакво сме боси
по тази стара обвивка
от кости
няма смърт 
само ехото на живота
лежи нямо
като струна 
без пръсти

тялото ти е другаде
някъде в моето
бяло
като началото на всичко
пия устните ти
забравям да спра
ти си изворът
но аз съм земята
родила 
жаждата

режа сутрешния въздух
с мисълта си
процепите в небето говорят
на моите празнини
дълбоко под кожата
откриват те там
и всичко се пълни
с дъжд 
попил някога 
в косата ти

ако ме оставят другите
ако си тръгне целия свят
толкова реален
колкото виждат очите
пускам всичко
с едната ръка – обвивката
с другата – сърцевината
на голямата илюзия
наречена заедност
и оставам аз
не под теб
а точно до теб
като тон до полутон
за миг само
в края на мелодията
единствен мой – 
кръв и небе
от музика

думите са ноти
музиката говори
а масата е сложена
като легло в морето
знам че разбираш
езика на ръцете ми
които пишат
закуската

вече няма сън без теб
няма минало
с примка на шията
връзките на обувките ми
са сплетени с твоите
за да падам само
нагоре

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 38, май, 2022