Пролетта диша мръсния градски въздух. Скитаме през бездомното ежедневие. Заставаме пред олтара на дните в детските спомени на Рени Васева.

Александър Арнаудов

*
Тази събота
продължава да диша
мръсния градски въздух,
продължава да рови
в контейнерите пред блока.
Кварталът осъмва без ток
в мълчаливо
дъждовно бдение.

Тази събота
някой кашля отдолу,
гласът откънтява
в катакомбите на ежедневието,
някъде смело
зазвучава пиано,
моята котка
стои до прозореца
без признаците
на пролетната умора.
Отсреща ще съборят
някаква отживелица,
за да вдигнат
бетона догоре,
до небесните мостове,
до белите ангели
и хвърчащите хора
(лека му пръст
на Валери Петров).

Тази събота
се скита по пътеките
на бездомните,
отхвърлила
пухената завивка,
възглавницата,
уютните сънища,
после се завръща
в битието си
на самотница,
кротко пристъпва
на мечтите
с празната кошница
и чака неделята
да разтвори врати
с надеждата -
да пристъпим заедно,
аз и ти, пред олтара
на дните си.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 38, май, 2022