Лишаваме се от памет и кръв. Къщите зейват в сляпата светлина. Дните се изтриват в поезията на Рени Васева.

Александър Арнаудов

*
Свирачът на флейта
повежда всички деца
в някаква незнайна посока.
Просто така, изведнъж
се лишаваме от памет и кръв,
кръв, която загърбва
рождения град,
която потича
след приказния герой,
очарована от одата
на някаква радост.
И макар че сме издавили
плъховете,
къщите зейват
като разбитите кораби
в подводни скали,
ослепели за светлините
на спасителни фарове
в гъста мъгла.
И ето, изтриват се дните
като следите по пясъка,
завинаги са отпечатани
само гумите
по градските тротоари.
Последният има честта
да затваря
градската порта.
Ако се случи да бъде жена,
може би ще поиска навреме
да направи аборт...

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 40, ноември, 2022