Къщата на Рени Васева се нарича декември и през счупените очила на стъклата си очаква да види чудото на Рождество.

Къщата

Стоеше на пътя ни къщата,
дълбоко заслушана
в отлетелите детски гласчета.
Чуваше ги - призрачни отражения
в праха на мазилката, стъпчици смях
по старческото хриптене на пода...
Нанизваше весела песничка,
а после така, на шега,
я запращаше горе, при вятъра,
скрит в комина на завет.
Студът вледеняваше влагата.
Декември превръщаше сълзите
в пъстри кристали, събрали в шепа
случайното слънце.
Стоеше на пътя ни къщата.
През счупените очила на стъклата си
гледаше улицата...Чакаше Коледа
да запали свещичка
в единствения ѝ здрав прозорец.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 46, януари, 2024