Богородица стои тихо в здрача. Старата икона плаче за света с изсветлелите си бои. Мракът се моли в църквата на думите на Рени Васева.

Александър Арнаудов

*
Иконата стоеше тихо в здрача,
очите й - избодени, изтекли
и заедно с боите изсветлели
не можеха дори да се разплачат.

Не можеха дори да се разплачат,
а мракът се сгъстяваше в олтара,
а мракът й целуваше ресниците,
вратата в църквата не се затваряше.

Вратата в църквата не се затваряше,
единствен слънчев лъч прескочи прага,
залута се по свещите стопени,
на устните на Девата приседна.

На устните на Девата приседна,
а после по челото я погали,
потърси под воалите косата й
и сви венец от царствена позлата.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 41, януари, 2023