Светът е война, болна жълта пустиня. Градът потъва в черния цвят на Рени Васева.

*

Градът ни потъна в тази черна мътилка,
войната рисуваше по етажите,
войната харесваше черния цвят,
всички четки потапяше в мрака,
размазваше сажди по стени и тераси,
по напъпилите дървета като траурен сняг
лягаше черната пепел.

Войната надникна съвсем любопитно
през моите цветни стъкла,
с костеливи ръце заопипва первазите,
саксиите с мушкатото се взривиха...

А когато плисна черна боя в детската стая,
се чуха сирени. Спяха безгрижно
Мечо Пух, Барбароните, русокосите Барбита.
Само Гладният вълк заизвива тревожно
и заключи във шкафа Червената шапчица.
Градът във уплахата си, в тази черна безпомощност,
избяга. Избяга далече, мина девет земи,
а десетата бе болна жълта пустиня,
милостиня от чужди ръце.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 43, май, 2023