Залезът побутва времето, а то продължава да върви. Сърцето замира по неутъпканите пътеки. Войната прожектира своите филми в небето на Рени Васева.

Александър Арнаудов

*
Войната прожектира своите филми
на фона на безбожното небе.
Изчезват цветовете, почернява камъкът,
в руините стърчат на арматурата
безименните кости. Войната е внезапна
като гост, нахлул със кървави ръце
във детска стая, където сме приспали току-що
с вълшебните си приказки детето.
Войната го изтръгва от съня
и то пораства само за минути.
На сутринта се взираме в очите му -
от приказката няма и следа.


*
Залезът побутва времето,
то продължава да върви
по неутъпканите още
пътеки на всемира,
а моето сърце замира
в една рибарска лодка на брега.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 39, септември, 2022