Срамът на света струва колкото букет рози. Червената лудост на дните догаря в пепелника. Мървите цветя на поезията разцъфват в новите стихове на Ралица Николова.

ОСТАТЪЦИ

Остатъците от
Сватбения подарък
Са фини чинийки от английски
Сервиз за кафе, които са
скрити между саксиите с цветя в кухнята.
Там белотата им свети като недогоряла свещ
Затворена в кокосов орех,
Чиито сок е изтекъл отдавна.
Там са и снимките на децата. 
И в ъгъла на композицията 
извила грациозно 
като лебед шия кратунката
подарък от 
Моя мъртъв свекър.
Там е и недопитата
От снощи чаша с вино.

Заобиколена съм от остатъци,
изпълнена с пълнота.

Ожени се за мен. 

ЗА РОЗИТЕ

Ти си останал с впечатление,
Че не обичам рози.

И правилно!

Нали аз преди толкова
Много години
Ти казах
Да спреш да ми подаряваш
Тези огромни букети с
Рози, червени като срама на света.

Пак не сме се разбрали!

Просто аз не обичам 
Мъртви цветя,
Особено червените,
(напомнят ми за смъртта)
Макар ти толкова
Приятно да ме изненадваше
С тях.

Затова прости ми,
Че си купих
С такава наслада
Онази малка
Чаена роза
В саксия
И забравих,
Че трябва
да купя хляб.

ПРЕПОДРЕЖДАНЕ НА КУФАР

Дрехите са разхвърляни на леглото
Сякаш си почиват след дълга борба
Виждам ги ясно през открехнатата врата
Така ясно както виждам пустотата,
Която цари в празната стая. 

Като думите ти, които останаха 
По ръба на езика.

Като цигарата, която догаря
Във пепелника.

Като наръфаната филия
Изоставена 
В оранжевата чиния.

Като поезия, която хем е тук
Хем я няма като ритъма на сърцето ти.

Като скуката, която
Ражда красиви противоречия,
Които те карат
да се заливаш от смях.

Като самотните хора 
Намиращи себе си
Единствено в лудостта, 
Която оставя 
Мръсни следи
По бялата стена.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 45, ноември, 2023