Целувките на гнева са красиви убийци. От любовта извира мълчание, самота и безсъние. В новия си поетичен цикъл Райна Кацарова слага точка на пораженията и несвободата.

Гняв

1.

Трудно е да измислиш заглавието.
Другото е в теб и тече постоянно, 
плиска се.
Повече няма как да го носиш.
Извор, поток, река, море, океан.
Бързеи, водовъртежи, скрити течения, 
приливни вълни, пяна по бреговете.
Красиви убийци на същността ти,
подкопават те.
Ставаш все по-малка и по-нащърбена,
ерозираш.
Затова напиши го,
дочух, че вече си приключила /с него/. 
И можеш да изричаш 
нещата каквито /били/ са.

2.

Беше отдавна когато го срещна –
неясен привлекателен образ 
на недоволството и безсилието.
Вмъкна се в теб 
като мълчание, 
като бръчка между веждите,
като самотен танц,
като безсъние,
като маска,
като лицемерно приятелство,
като лукс,
като затъпяване на сетивата. 
Да, ти прави любов с него,
отдаде му се,
прегръщаше го,
целувките ти бяха пълни с надеждата, че:
„с мен няма да стане така,
ще го омилостивя,
ще го опитомя,
ще го превъзпитам,
ще го превърна 
в нещо градивно и положително“.
Горката! Загуби необявена война.
Поражение след поражение,
го опозна 
и призна пред себе си името му – Гняв.

3.

Капитулирала, 
живя под неговата власт,
дишахте с един дъх, 
деляхте един ум,
туптяхте с едно сърце.
Той и ти,
той и ти,
вие, вие, вие.
Беше въпрос на оцеляване,
да се престориш, 
да загубиш парчета от себе си,
за да си жива.

4.

И той имал недостатъци!
Пукнатините които видя 
ти дадоха сили.
И песен след песен,
страница след страница,
смях след смях
любов след любов,
ти растеше, той се смаляваше.
Не веднага, бавно 
и все по-често, 
озъбен се криеше по ъглите ти.
Трепереше и предприемаше безуспешни атаки отчаяно.

5.

Толкова малък беше станал, 
ти дори не усети, 
когато изпълзя навън
и се загуби нанякъде.
Осъзна го чак след известно време, 
щастието и спокойствието 
ти го подсказаха:

• Свободна си! 

6.

- Гняв, никога вече не ще те допусна в мен!

7.

Сега сложи точка и забрави.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 46, януари, 2024