Нов дебют на страниците на списание НАСП. Представяме ви Радослав Симеонов, поет, автор на стихосбирката "Монодиалози", фотограф, който наскоро откри първа самостоятелна изложба, докторант, носител на Outstanding Doctoral Research Award, изследовател на тъмната материя, учен, който участва в опитите на CERN... Ето какво казва самият той за себе си и писането:

~ В поезията е като във фотографията понякога. Снимаш 1000 снимки и се молиш една поне да е станала и накрая имаш нещо прекрасно, което обаче е с петна, защото не си си чистил матрицата. И като ги оправиш на фотошопа и става нещо прилично. То винаги си требе пипане, ясно е. Но без предните 999 кадъра, няма да го има и този един. Въпросът е дали имаш силата да стискаш камерата толкова време, 'щото то си боли. Очи, мозък, сърце. И всичко е яко дзверене и месеци на нищото. Ама да, накрая : ) ~

~

Поезията на Радослав има свойството да те погълне като черна дупка, да те запрати отвъд границите на зримото, за да видиш онова, което е отвъд. И себе си.

Ива Спиридонова

24 часа смърт

събуждам се с името ти на езика ми
заспивам с монети на очите си

нощта преди разстрела

ти казваш
свободата понякога е смърт

аз казвам
тогава нека ме убие
шрапнел от небе

лудост по Алберт

най-тъмно е преди изгрев
най-самотно е след залез
най-тихо е преди буря
най-близо е вчера
и всичко е свързано с времето
и всичко е свързано с теб
не е ли това относителност?

/отнесете тялото ми с тост/

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 42, март, 2023