Хотелската стая е единственото убежище от света на Радослав Христов.

Запознанство

Стаята в хотела
е попила въздишките 
и тревогите на непознатите.
Избиват по ъглите техните
дробове, ириси и паднали коси.
Единственият прозорец,
огромен като окото
на кинематографска машина,
е убежището от света и
перверзните му погледи/мисли.
Отвън са първите запознанства:
рамото на социалистическо
архитектурно тяло
със стичащата се влага,
може би градска лига.
Люспите по покривите,
оставили пубертетски дупки
от нещо обещано и забравено.
И един единствен
споделящ съня си с мен
гълъб. 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 44, септември, 2023