Всяка нощ се подготвяме за смъртта. Облаците се разкъсват и остават глуха долина. Там горе срещаме изстиналото сърце на Радослав Христов.

Александър Арнаудов

Възторг по нощните облаци

Всяка нощ
се подготвям
за смъртта на
моята странстваща
кошута.
Прескачала дълбоки
трапове, пълни
с потънали обещания.
Състезавала се с ветровете,
които постоянно
се блъскат в мъдростите
на вечните гори.
Бягала от куршумите
на бракониери, които
колкото и лошо
да стрелят
като глутница не спираха
да я настигат.
Всяка нощ, когато луната крие лицето си
като малко дете пред страха
от необяснимото,
очаквам своята странстваща кошута.
Цялата капнала и потна,
с няколко топли следи
от кръв,
смирено ще я посрещна.
дълго чакал я и
леко премръзнал...
Както когато бях дете
ще прегърна главата й,
пръв ще затворя
очите си, за да се успокои.
В мига когато тя се отпусне,
за да спи
ще приближа устните
и острието
на ножа си към нея...
Ще я почакам за последно
кротка да изстине
стоплила ме за кратко
с бушуващата си кръв.
И когато облаците се
разкъсат и оставят небето
да бъде глуха долина...
Сънят й ще продължи отново
като част от мен.

Ягоди за закуска

Рано е още
да се нахраня 
с плодовете ти.
Но окото ми - 
нетърпеливо дете,
поглъща 
пъстрия цвят
и облизва
мокри пръсти.
Рано е още, но отхапвам,
втриващ предни зъби
през месото на 
неузрялата ти буза.
Престъпление е
не защото е безвкусно,
а защото следобеда
ще нося захарница.

Данте и ада

Когато тръгнеш
през спиралата 
и деветте кръга,
независимо от това,
дали ще срещаш 
градини с цветя или
проскубани глави,
забучени в пръста.
Когато стигнеш до центъра
и предизвикаш онзи писък -
слагащ край на съня...
Не се страхувай и
отвори вратата,
зад която всеки знае,
че се крие онзи с много имена.

Там единствено ще срещнеш
едно изстинало сърце.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 48, май, 2024