Чашата на времето прелива. В епохата на постчовека утрешният ден е буря, а днешният – отпечатък. Прогресива Геометрикус очертава в стихове контура на изключението.

ВЪЗХВАЛА НА МЪГЛАТА

Нейната дефрагментираща размитост
изтрива границите между
миналото
бъдещето
и настоящето.

Върху безвремието
и безглаголието
пониква още една
добавена реалност:
слоест облак с неясен контур.

СТЪПКИ

Всеки сам си решава
какво да остави
след себе си:
Въглероден отпечатък.
Трайна следа.
Светла диря.
Стихотворна стъпка.

ОТ СЕДЕМ ЗРЪНЦА ИСТИНА

Намери седем зрънца истина
и ги смели между два темелни камъка.

Към водата, докарана от девет кладенеца,

добави жива мая и щипка от солта на живота.

Не меси ново тесто в стари нощви.

Втасването е алхимична трансмутация.

Направи от сърцето си пламтяща пещ,
за да превърнеш
Буквите в насъщния залък.

Те да нахранят
души прегладнели
и зимуващи птици.

КЪМ СЕБЕ СИ,
НО НЕ ПО МАРК АВРЕЛИЙ


В епохата на Постчовека,
на програмирани решения
и нерешителни прогнози,
и тяхната добавена реалност
и отнета стойност,

не искам да съм име,
нито цифра,

а интеграл
от уравнение
със всичките му неизвестни.

ВЕЛИЧАВИ ОТНОСИТЕЛНОСТИ

Вчера – капка в морето,
днес е капка, от която прелива чашата.
Днес е ураганна буря,
Утре – буря в чаша вода.

СТИХОАНАЛИЗА

«Има въпиюща нужда от наблюдатели,
които са се научили да наблюдават наблюденията си»

Шандор Ференци.

В опита да намериш рима на себе си,
надмогваш първичния страх
да бъдеш не правило, а изключение
от колективния безсъзнателен правопис.

Законите на формалната логика отстъпват назад:
Дали битието
е по-сложно
от стихосложението?

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 41, януари, 2023