Нишката на Ариадна се къса в огледалото на белия лист. Почеркът на светлината ни напомня, че всичко е възможно, когато нищо не е реално. В лабиринта от думи на Прогресива Геометрикус тайната на света се преобразява в метафора.

ТАЙНА ЗА ОПИТОМЯВАНЕ НА ДРАКОНИ

Не наранявайте дракони,
с блага дума нахранете ламята.
Ако отлети надалеч –
кой ще пази
златната ябълка?

КРИПТИРАНА ТРАНСФОРМАЦИЯ

Превръщам:
чернова – в ръкопис, готов за печат
12 месеца – в 4 сезона
минало неопределено време
в бъдеще предварително в миналото
дисциплинирана и предвидима рима
в бял стих, бял, та чак заскрежен.

Преправям:
винтажни стихове
отеснели идеи
овехтели мисли
(по-лесно е, отколкото
да преправиш света,
или пък гласа си).

Преобразявам
самата трансформация
в една по-различна
метаморфоза
или метафора.

ОГЛЕДАЛЕН ОБРАЗ

Аз съм белият лист,

гумата, която изтрива правописа

нечетливият почерк –

невъзможен за разчитане:

може да бъде стих

или рецепта за вечна младост.


Аз съм лабиринт,

в който минотавърът

пази нишката на Ариадна.

Оглеждам се в себе си –

виждам света.

СЕБЕИЗПРАЩАНЕ

На пътя без знаци и табели
коя е вярната посока?

Към себе си,
към себе си
цял живот вървиш.

Себе си, себе си
цял живот
изпращаш...

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 40, ноември, 2022