Мракът е равноправие, но всичко е относително, нощта осъмва събудена в стих. В тъмното поезията е котката на Шрьодингер, а сърцето изчезва безследно по пътя към Итака между нулата и единицата. Маските падат в капана за поетични сънища на Прогресива ГЕОМЕТРИКУС.

РАВНОПРАВИЕ

В тъмното
всички котки са еднакви.
Дори и котката
на Шрьодингер.

КАПАН ЗА ПОЕТИЧНИ СЪНИЩА

Какво ли не сграбчва
капанът за сънища
понякога Поезията
осъмва
събудена
в стих.

КИБЕР ОДИСЕЙ

Събудил се като сън в главата
на авангарден програмист,
синът на Лаерт и бащата на Телемах,
опитва се да разчете морската карта,
нарисувана със бинарен код.
Лавира умело между нулата и единицата
като между Сцила и Харибда,
за да намери пътя
към своето време
и своята Итака.

*
Стрък електрическа светлина
в необятния букет на нощта:
Какви овце
ще броят андроидите?

*
Мракът –
дискретното лице на светлината –
с безчет беззвездни
и всевиждащи очи
пронизва и проглежда Бездната.

Мракът – некоронованата доминанта
на всички сутрини
и най-синхронният акорд, 
събрал във себе си
и края, и началото,
и пътя помежду им.

Светлината –
надменното лице на мрака
невиждащо и непроглеждащо
във своето високомерно ослепителство.

PАNEM ET CIRCENSES

Клисав хляб
отегчителни зрелища
пътища, които не водят доникъде
часовници, спрели отпреди памтивека
рудиментни криле
ненаписани летописи
пренаписани хроники

И все пак: 
толкова много скрит таен смисъл
в океана на вселенското безсмислие,
в бездната на земната суета

ОТНОСИТЕЛНОСТ

А сега - накъде?
Разликата между
някъде
и
никъде
е
само
в
една
фонема

В ДЕНЯ, КОГАТО МАСКИТЕ ПАДНАХА

Беше ден на лъжата.
И уж на шегата.
Ала ден почти без смях.
Ден почти без усмивки
върху разбулени лица,
върху объркани лица
с отпечатък на трислойни грижи
за еднократна и
продължителна употреба.

В деня, когато маските паднаха
Беше пролет.
Разцъфтяла.
Триумфираща.
Слънчева.
Истинска.
С плахи,
но все пак
усмивки
върху
истински
Лица.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 38, май, 2022