Летим на езика на птиците и потъваме в стихиите. Еволюцията продължава отвъд. Представяме ви авторското право на Прогресива ГЕОМЕТРИКУС в мартенския брой на „Нова асоциална поезия“.

ЕВОЛЮЦИЯ

От рождението си
четеше Света в мерена реч.
После пробва да мисли в проза.
Отне му доста време
да усвои модерния сленг.
Най-сетне се отучи
да разбира езика на птиците
и да чува стихиите:
ROB-O SAPIENS

ПЛАГИАрТ

Дълго спориха за авторското право
литерата и нейния отпечатък:
Всъщност
кой остави трайна следа
върху белия лист?

КОГАТО ДРЕХИТЕ ЗАПОЧНАТ СВОЙ ЖИВОТ

Дрехи, навлекли върху себе си
още един кат дрехи
често си мислят, 
че са истински хора...

След модното дефиле
или края на спектакъла
всички премени и реквизити
се прибират от главния костюмер
за ремонт
стесняване
кърпене
зашиване
преправяне,
прекрояване
за да бъдат готови
за следващото представление
наречено още  – живот.

RED RIDING HOOD

В смълчаната гора,
забулена в мистерии и тайни
върви сама
Red
Riding
Hood

Понесла кошница,
прилично натежала
от китки дъжд
и слънчеви лъчи.

От светлосенките
на горския шубрак
надничат
кръвожадни хищници

В озъбената им усмивка
проблясва Бездната.

Но в приказките
винаги Доброто побеждава

и затова без страх върви
Red
Riding
Hood.

ВЯТЪР ВАРЕН, СНЯГ ПЕЧЕН

Събрали се Сукнян молец и Юрган чоджук – от стар баща чедо и от дърта коза яре, срещнали се и почнали да се наддумват – как с решето вятър да ловят и с шепи морето да мерят. Или как без бръснач и сапун мустаките на Стамбул Капия да оскубят, и кладенец с игла да издълбаят.

Заспорили с радиоточката, та чак под езика се изпотили.

Хванали се на хоро, а после на бас дали ще се хванат за зелено.

На единия веднага му е светнала лампичката, а пък на другия крушката:

да дадат жито за слама и брашно за трици, а после да разменят ока череши за ока вълна.

И се разбрали:

Единият да бие тъпана, другият да обира парсата. Единият да тегли напред, а другият да дърпа назад.

Докога? До догодина по тикви.

А после

Край една крива круша засекли се черната овца и бялата врана и решили да дирят опинците на босия и дрехите на голия, съшити с бели стихове.

Взели акъл назаем от Бостан куркусу (с брада царска, глава воденичарска) и тръгнали на път.

Мимоходом, зърта-пърта, раздавали данайски дарове и храна за размисъл, (нищо, че им искали хляб и зрелища). И щом ги замерили с камъни,

те почнали да замерват с думи.

И за да не ги забравят ги записали със златни букви, в черен тефтер, запечатан със седем печата.

Скрили го под крайъгълен камък на един кьор-сокак. 

Дето вее вятър варен и трупа преспи сняг печен.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 42, март, 2023