Излежаваме доживотната присъда на тялото – този разнопосочен кръстопът. Получаваме déjà vu пред екрана на ежедневието. Думите на Прогресива Геомтрикус разкъсват метафизиката на фалша.

ПЕРСОНАЛНО БЕЗПОСОЧИЕ

Между
бях
ще бъда
де да бях
СЪМ –
един разнопосочен

К
Р
Ъ
С
Т
О
ПЪТ

ТЕ СА ТЕЛЕВИЗОРИ

Те са телевизори,
имат 77 програми,
но дистанционното е изгубено
и не знаят как да превключат
на друг канал.
Вечно транслират едни и същи филми,
случва се да забравят,
че са само приемници
и тогава се оприличават
с фикциите.

Те са презаписани файлове,
съдържанието отдавна не е променяно,
препрочитат самите себе си
и учудени защо вкусът
на претопления обяд
е тъй познат,
посоляват
с високопарното: 
déjà vu.

Екранът е разграфен с шорткътове,
не се сещат да кликнат върху иконките,
а се кланят почтително
вместо с мишка
цъкат с език
и не могат да проумеят
защо молбите им
остават без последствие.

АМНИСТИЯ

Макар телата ни да са
раирани дрехи, в които
душите излежават
доЖИВОТната си присъда –
не бързаме 
да искаме
предсрочно
освобождаване.

МЕТАФИЗИКА НА ЕЖЕДНЕВИЕТО

«Ground, Light, Heat and Rain»
Фил Джаксън

Толкова много статисти бездушни
фалшиви герои и хора на ужким.
Толкова много ярост и гняв:
театърът блудкав е, хлябът – корав.

Кухи слова, фрази заучени,
пълно беззвездие, тотално беззвучие.
Сенки, присвоили  право на глас
във водевила на земната власт.

Намусени облаци, улици свъсени.
Забързани люде, силуети улисани,
не виждащи колко красив е света:
дъжд, светлина, топлина и земя.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 45, ноември, 2023