Слънцето изгрява от гърдите ни. Всички бягат от реалността. Облизваме трохи от грешни намерения с езика на Петя Богданова.

Александър Арнаудов

*
по плешките му
- трохи от грешни намерения.
облизвам ги.
контролът ти е в мен.

*
Всички бягали от реалността
като се заровят в миналото.
Аз бягам от миналото
- откакто съществувам това е така -
като тичам към реалността,
гоня опашката ѝ,
искам да целувам лактите ѝ,
пускам си косата във водите ѝ
и свиря с пушеща уста саундтрака
на пристигането ѝ.
Цял живот гоня сега.
Тичам след спрелия керван от моменти
и понякога дори успявам да се изравня
с него;
понякога последното магаре ме сритва по краката.

*
ако не можеш да видиш защо
слънцето изгрява от гърдите ми
защо ръцете ми са строители на
най-нежните капани за истории
думите ми - на къщи за уморени
пътешественици
защо леглото ми е люлката на виното
и аз съм любовница на Дионис

      с тъмни гроздови зърна

за друг рай си. не за този.

    не за

             моя.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 43, май, 2023