Есента отпива от горчивото кафе на поезията, докато гарваните в докторската чакат някой да пусне Галена. Светът е разкрачена рана, когато се страхуваме от собствената си природа. Петя Богданова е следващият ловец и следващата жертва на септемврийския брой на списание Нова асоциална поезия.

*
прекрасна сутрин!
прекрасен лепкав живот
движещ се с телата на врабчетата
и гарваните в докторската 
ядящ лакомо трохите на намеренията ми
преглъщащ вълчо виковете ми

прекрасен огледален пясък
между пръстите на краката ми
като натрошена вярност
като обещание за вечност на стъкълца 

липсва ми само
галена и едно горчиво кафе 

*
докато ни е страх от личната ни
природа
от плътта на съществуването ни
от историята на майка ни и баща ни
от изпушените цигари и изпитите водки
от прехапаните устни в златотърсачество
от романса на късата кожена пола със
сребърни токове и
дънковото яке миришещо на евтини пури
от стръвта на човешката жажда за 
посредствени и естествени следобеди 
от панелния брутализъм и надрасканите
входни врати
от собственото ни отражение 
от булевардната любовна песен
и от звуците на кръчмата в крапец

ще ревем като тъпи агнета и ще ходим
на скъпи терапевти
ще пием скъпи витамини и няма да разбираме
къде отива всичко това
кой го поглъща 
и защо иска да избяга от себе си

*
тази разкрачена рана в месото
на наивността ми
може да бъде лекувана само
с ретро чалга и сухо червено вино
с камелия и малбек

– с хайвера на лекарствата
докато бавно се изправям
а алкохолът още целува устните ми
се сещам колко красива съм всъщност
с тия крака и тия устни
колко мъже и жени още ще се възбуждат
от поезията и езика ми
и ми става леко
става ми тихо 
радостно

не искам да съм нищо повече от ранена лисица
която си търси 
следващата жертва
следващия ловец

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 44, септември, 2023