Бункерите изчезват в мълчанието на войната. В лилави листа е погребана вълчицата на самотата ни. Стиховете на Петя Богданова тихо зареждат най-силното ни оръжие – уязвимостта.

*
изчезнаха бункерите на фалшивата ми смелост
земята не приема повече отчаяни войници
които се самоубиват 
бавно с прецизността на милион мравчици
уязвимостта ми е най-силното
оръжие


*
войната между птиците във прешлените ми
и сухите есенни клони
обвити около тях
е съвършено изтъркана история
за която няма да разказвам

отпуснах челюстта си раменете си
изплюх тежестта на всички отговорности
които не си отиват
с нежните ми пръсти
тънките ми глезени
и изящните ми кости
колко много умеят да носят тези кости

ще съм тиха усойница
ще съм
дребна сврака
огромна вълчица ще съм
боса кралица
откъснато лилаво листо
оранжев облак
кървяща Медуза

    сама сама сама
       п о с е б е с и

мълчанието във войната между
птиците във прешлените ми
и сухите есенни клони
увити около тях
не е случайно
улавям го
захапвам
отпускам
пулсирам

гласът ми ме чува

гласът ми се чува
идва към мен 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 39, септември, 2022