Вглеждаме се в зениците на отчуждението. Самотата е остатъчен шум. Болката сяда до нас и повтаря името на Петя Богданова.

Александър Арнаудов

*
болката ми сяда до мен
и ме кара да повтарям след нея
коя съм

АНАТОМИЯ НА ВЕРОЯТНОСТИТЕ

I
раменете ѝ
- лодки
            в течението на суровата безбрежност

II

пръсти с вкус на
вишни
и лют сос

   пръскат капки слабост

III

под зениците на отчуждението
- песен на ранен ловец

IV

колене от мрамор
опират желязно чело
попиват хлъзгава самота
пещера за остатъчни шумове

                входът се затваря.

V

бели бедра и дълги пръсти
и ехо от гласовете на дробовете
и свити покрити клепачи
върху гърдите ѝ - сок от листа на смокини
по врата - сънени залези
     и шепот от пещерата
     дълбоко в земята в
     подземието на корема ѝ
     потичат реки
                     с ъ л з и
     вкус на сладко и люто и твърде
     узрели надежди

 в сгъвките на всяко рамо
- оси

тук лежи сама една
простира тялото си по дължината
на вероятностите

пръсти в пръстта
пръсти в пръстта
забити като жезъли на последност
на безизходност

силни студени колена
корени в почвата
кални окончания на тъга

пръсти в пръстта
лежи сама
сладко
люто

        остатъчни шумове
тялото ѝ
              - у д о м а.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 37, март, 2022