„Без оръжие - с усмивка те пронизах аз.
Детето в мен раних - така прободох теб.
О, годините горят.
Убиецът в теб е убиецът в мен, любов.“

(Били Корган; превод: П. Канев)

ПРЕВЕДЕНИ В ЗАГУБА

Хайку
Мразя дублаж
В Търново съм
Нищо не разбирам от японски
Но тук в жк Кольо Фичето се запознах с японка
Чудесен човек
И вече разбирам от японка

Бад мин тона ми е любим
Но перцето все се къса
Вятър
Домо аригато. Домо.

ПАРИЖ В ДРАГАЛЕВЦИ
(нова версия)

Най-добрите си тръгват най-тихо
-по сините цветя
-по разбитата пътека до Алековите водопади
Приплъзване.
И мрак и пак и пак
Ела до елата,
в крайчето на окото
Усмихват се
светулки там.
Пред бялата църква.
На масата до Яворов.
По ръката на Камю.
Пирамиди и Шамполион до обелиска.
Имхотеп и Емил Димитров и Птахотеп и Далида.
И ацтеки. И Малинче и Лхаса де Села. „Ла Йорона“. Пеят.
В рок-клуба до Пер ла шез - на Пер ла шез.
Ех, Кетцалкоатл в жълта жилетка. И ти ли си там, Бруте?
Кога ще станеш президент
през май на
на 69-тата република?
Ще има ли вечна Съпротива?

МАЙНАТАУН

Пловдив винаги ми е носел щастие и радост.
Да пишеш за щастието и радостта 
е все едно да любиш любовта 
вместо конкретно същество. 
Аз не обичам така.
Затова ще пиша за тюнюневите складове.
За изгорялата опера.
За пропуканата жълта мазилка на света Богородица Лурдска от квартал
Раковски.
За старините на свещениците, спасили пловдивските евреи.
За панелката със само един светещ прозорец.
За квартал Тракия.
Някога ще напиша.
Един ден.
Там далеч.

ФОНТАН

Зоната те зонира.
Комфортът убива.
Желанието прави невъзможното.
Животът пръска сърцето.

КЛУБЪТ НА РАЗБИТИТЕ СЪРЦА

Тук трябва мълчание...
И това ще бъде...

MELT MY LOVER MELT

Аз съм топящият се любим.
Имам лице и имам аз само под нулата.
Когато ме прегръщаш и целуваш се разтапям.
Ако заобичам от мен ще остане само вода.
И морков.

Морковът ще го изяде птица.

Дано водата да напои кокичетата!

ЕНИГМАТА ОТ УХАН

Чуглай хан видя в НИМ богородица
и ме попита - какво е това?
Пропусна да разбереш, Чуглай хан.
Ом падме кърма карма - какви страдания може да принесе
наивността на дете, когато детството е минало.

Там прости прости не знаят
вършат
Какво?

Един Прилеп е кацнал на раната
Тежко се е увисил
Дълбоко е заспал
В сърцето.
Време
за китайската
Пролет!
Пролет Пролет
Моя бяла!
Обичайте се
Дори това да довърши
Сърцето
Без аспирин
Без аспирации
И там само един вирус
Който наистина си
Заслужава:

Прост-и
Не знаят
Какво вършат

БЯЛ ДИМ

На Димитър Петров Регин 

Край с мръсното ми расо.
Дадох го на патриарха вампир.
И нямам слюнка да оплюя.
Плюя само зъби и кръв.

Зайо е най-добрият ми приятел!

Да.

Зайчето Асен.

ГОЛЯМАТА ЛЪЖИЦА (Алфа сам е цъ)

Такава голяма лъжа 
е в устата ми.

Кажи а, кажи абра, кажи алфа.

Доктор Га,
Доктор Га, 

Всеки ден
все едно ще си отидеш
утре.

А мога ли го?

Я да видим: 
А! А-ааа!

Нямам зъби. 
На никой.

Време е вече
за кадабра не, не.

Делта делтата на Дунав.
Мост Дунав мост.
Гама. Гама лъчи.
Омега.
Мога ли я да я кажа?

Не искам, доктор, доктор Га!

Къса ми се сърцето, невърморчо!

Ах, доктор, доктор Га,
защо ми трябваше да ям, да изяда 
този онзи мед!

Ех, Жило, Стинг, Сийкрет мериадж, Фийлдс ъф голд!
Ех, Невил, Невил,
неудачник тъп, умен, смотан, сърцат, 
и баба му - Слава!
Ех, Невър невръстен, ех,
Невър невър
Мор край
пътя роден
Край.

Ех, Волде, Волде, мор, ех, хоркрукс в мен!

Ех, белег на челото на гърбав
Горбачов, ех, омега, алфа кентавър, омега 
либе леле ле чер лебед!
Риза от коприва!
Яж я!
Кажи я!

Кажи я, айде, айде де, изплюй я,

Кажи я тази о
Омега.

Егсер а ноп елфаруд
Елалудт миль зюлд ту юлен
Еоз ембрекнек фалт о шютит.
Ю мегшайналт, елют кюзинк.
Иген, ют ег гюнгхюйюлань
Алмодтам ваги игоз талан
Игьо лет ас фюлд ас иг
Зюлд мег кик минт риг.

Единствената звезда на вечността.

Не я искам.
Тц. Цъ!

Как бих предпочел вместо това

за последен път

да те прегърна а 

с цялата си Алфа

в устата ми!

На Ради.

ПАДНАЛИЯТ ДЯВОЛ

От всякъде падат ангели и картини.
Бурно Ганц ми е най-симпатичен.
Колко пъти си загубих филтрите,
но пак цъкам запалката с пламъци в джоба, в джеба, 
докато панталона ми се запали
в чатала
- бесове лепкаво държат вакса-ваксини - лъскат ми краката, крака,
пържат самоубийство смола в дроба ми, 
А муфлона с муслона ми тъжно ме гледат в мускала от молла
дето детето се скъса и падна от врата ми
върху темето на Ангел А,
онези с опашките - въобще не мислете да оставят,
ангелите падат все по-силно,
Ленче ле,
Така ме заболя от тях куфалника в сърцата,
И няма Яма, те не мога да се отърва от тях, Кришне ле, синкав пън, 
Будо ле зветен, булче ле,
Що ли -що няма да се спрат да падат в устата ми изкарани ангели,
дордето аз яз самият не
Излетя.
С тях и с тебе. Тебе ле. От яз.
Ах! Заедно. С пухкав язовец в Годеч!
Гуго ле! Годенице!
Гуго, Гуго, Гуго ле,
до козунак в пекарната
на улица Гургулят,
в който оставих зъбите си
на врачанския митрополит в Стара Зогора
по Великден.
А капа? Капа? Имах ли?
Май имах. Капа. Синя.
И сина и света
Го духа. 
Суха.
Капя.
Ангелски. В зора у взора.
Целувки. Там - насред.
Бедрата. По средата. 
Не знам къде са.
Изцяло ли съм ги изяло пак в несвяст
нощеска.
Белтъче!
Аз съм жалка, жалка, малка смешка, Гук, Гуго, Гуго ле,
На но ангелите
Са не се все са така
Тук.

И няма ся да ти да ни оставят. Не.

Докато не полетим. 

В тим.

ПЪТ НАПРЕД

Да пуснем да полети
пешерудата, която сме
улови ли
и да гушнем и погалим приматите, вътре в нас,
за да престанат да ловят пеперуди.

АРАХНОФОБИЯ

Арахния без повече Анархия,
мое Еросче:
Ужасно е да си паяко-образен.
Женската паячка 
прави любов веднъж
в 65-те си дни живот.
Мъжът ѝ умира по време на акта
и тя го изяжда от майчински чувства,
за да има сили да снесе малките.
Когато паячетата се излюпят,
тя повръща себе си върху им -
повръща всичките си вътрешности -
за да има децата какво да ядат
и после бавно гасне - и умира.
Откакто разбрах това, не съм убил вече нито едно
паяче,
Рембо!

И ето каква голяма муха 
ми се върти
в главата:

Когато нещо трябва да се случи, ама наистина,
то ще се случи непременно,
независимо и колко невъзможно
чудо да е т'ва!

Въпросът е, че Чудото, което
се случи с нас
хич може
да не ни хареса!
То не е тук,
за да го лайкнем.

Днес изповръщах вътрешностите си.
А и сексът ми отдавна вече стене полумъртъв зад гърба ми -
утеха няма -
бавно гасна, вече в агония,
а може би трябва да пиша, трябва -
как един Митко си е говорел с морето
в Ахтопол
и как се натъжил много
и какво чудно нещастие
е станало с него,
когато си загубил
талисмана - паяк
на Варненския плаж -
да! - там! - точно там - книгата за Воев - довършвам 
- свършила - и то как! -
но съм вече без вътрешност
и въбоще нямам сили да вия,
а само да обичам -
угасващо,

мигнало.

Но няма страшно, паяци с хора - талисмани,
ако угаснеме по-бързо - миг - миг! -
значи ще семе сме спасили живота
на поне една гулпава, мъничка муха - 
палава до досадност - но все пак -
невинна.

Мухата кацна на рамото ми -
нося я с мен на всякъде - като папагал
на Джон
Силвър,
не я гоня - няма да я ям, я!
Един комар ми е приятел.
Давам му да пие кръвта ми -
и ден и нощ - от седмици и седмици -
живее в косата ми.
Някак си е разбрал
как говоря с хлебарки
в канала в мивката ми
да напуснат сами,
за да не се налага да ги пръскам пак
с човешките ми препарати
от Аушвиц.

На бас, че вече не знаете за The Point of No Return,
хора, хлебарки,
со обич будете К-граждани
в деня на парниковия колапс 
П. П. К.
в оперета фантом съм аз ваш във
ФияСо, 2420 гадина 
в юли на вдухновеното
от Вдимитър Двоев,
Вкамен,
хора, вкарахте ми
ангелите!
Спасете детето!
(Бел. под Вкамененото):

И Питанка:

Капе ли от баса кръв?
Капе ли кръв от баса?

ЧАТ С ТВОРЕЦА

И рече Саваот:
Кофти вселена създадох.
Ама тази е най-добрата.
Добре де - ама Ти помисли ли на кого ще пръснеш сърцата?!
Или си каза: Айде сега да ви видим -
какви сърца имате...

ПСЕВДО-СОЦИАЛНО

Ние всички сме clandestino, скъпи приятели! 
Когато го проумеем, 
ще можем да почнем е да живеем, 
вместо да се кланяме 
на бесове.

МАРА БЕЛЕЧЕВА НА СЛИВАТА
(Нова версия – на Руми)

Детството се връща като чухал - незнайно от къде -
като на Мара Белчева на сливата –
малката Мара – саможивата –
тя обича само сливата
и само сливата я обича -
тя няма приятели, няма дружки, няма любими,
родителите ѝ са ѝ играчки –
любима ѝ е само сливата –
прегръща я, танцува с нея,
скача по клоните, от клон на клон,
играе с нея цял ден,
като малка маймунка
– цялата в светулки 
в клоните на сливата – 
там Христо никога не е бил разстрелян; 
и Христо никога не е бил намерен; 
и Пенчо и Виктор се прегръщат в езерото Комо, 
където няма нито един рак. 
И любовта побеждава всичко.

(ВМЕСТО ЕПИТАФОЕПИЛОГ) – ПО ЕДИ ВЕДЪР

Да очакваш съвършенство
значи едва да изтърпиш
когато миналото е настояще
и бъдещето вече го няма,
когато всяко утре
е същото пак и пак вчера.
Листата падат от календара по пода.
Заклещени сме в кутиите си.
Прозорците вече не се отварят.
Събираме незабравки -
не помня за какво са.
И съм влюбен съм в ясновидците,
защото са вън от този свят.
Знам, че момчетата искат да танцуват
далеч от всякакво приличие.
Знам, че момичетата искат да танцуват -
ясновидки в транс.
Знам, че момчетата искат да растат големи
онези им работи - да поправят и да изгорят света.

Но отдръпнете се, когато дойде Духът.

Еди Ведър, Из „Танцът на ясновидците“, песен на Пърл Джем от 2021 г.

Превод: П. Канев

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024