Всичко отива по дяволите. Райският лъч светлина влиза в нас. Забиваме камбаната на Петър Чухов и всичко отихва.

Александър Арнаудов

*
Не знаеш –
черква ли си
или музей

влиза в теб
райски лъч светлина
и внезапно
забива камбана

кратка лудост
а после
всичко утихва

цветовете
се сливат с праха

звуците –
свещи –
догарят

и само иконите
мъртво проблясват
при всеки нов
посетител

*

Важното е да умееш да използваш нощите.
Нарязваш ги на ленти.
Ако бинтоваш хубаво, счупеното през деня не си личи.
Но трябва да забравиш сутринта.
Да я потопиш като гемия
с лудия пиратски порив на душа извън закона.
После е достатъчно да се усмихваш,
да вървиш спокойно
и ако някой се опита да те спре,
скован от страх ще шепне:
„Летящият холандец!..“

*
Рай след рай
отиват
по дяволите

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024