Безкрайността расте в шепота на отчаянието. Спасителят развява червения флаг, докато плажът посреща вечността. Новите стихотворения на Петър Чухов са вятър и спомени.

***
Не е нужно да викаш
че няма Бог

прошепни го

и той
ще дойде

Плаж

Духа вятър
от вечността.

Морето 
е бурно.

Никой не ходи
по водата.

Тревожно се вее
червеният флаг
над празната кула
на Спасителя.

***
Върнахме се
от морето – 
почернели
като спомени

безкрайността ни
бе пораснала –
можеше да вмести
вечности

но нощем се страхувахме
да спим –
да не би единият от нас
да увие хоризонта
около врата
на другия

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 45, ноември, 2023