Липсата се промъква между живота и съня – там, където образът в огледалото остава неразпознаваем. Думите на Петър Чухов са тишината и солта в нашите молитви.

***
Погледни през шпионката
на съня

възможно е
да видиш себе си
но не по начина
по който си се представяш

нещо може би
ще ти липсва

нещо друго ще бъде
в повече

навярно няма
да се познаеш

докато някой
не те извика

***
Думите
са пера

за какво са ти – 
да полетиш

или да разпериш
пъстра опашка

***
В началото
бе солта
и солта
беше Бог

а времето беше
солена вода
и изтичаше
но Бог
оставаше

и хората го поглъщаха
и го продаваха
и издигаха
груби стени
за да го пазят

но времето
ги отнасяше –
и стените
и хората

а Бог
оставаше

затова
докато солиш салатата
супата
или яхнията
кажи молитва
за Бог

без когото животът
би бил
безвкусен

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024