New Asocial Poetry

View Original

Петьо Зафиров - Автогенен тренинг

Авторът споделя за себе си:”Роден съм преди 52 години в околностите на Бургас. Завършил съм строителен техникум и Минно геоложки университет. Работя в софтуерна фирма. През свободното си време се занимавам с музика. Свиря в няколко underground групи и обикновено пиша текстове за песните им.

Автогенен тренинг

отпусната ти е лявата ръка
отпусната ти е дясната ръка
ръцете ти са отпуснати
пропускат движението
покрай себе си

лицето ти е разпръснато
в пъзел от груби белези
      препуска
          навътре
              в безветрието
гласът дълбае
    кървави
        залези
отпуснато е
    сърцето ти
докрай

*
болката свива цигара
    в главата ми
припалвам и бавно
    присядам до нея
сам
    съм
със шепата
    сънотворни -
малки
    студени
        стипчиви
            луни

Месо

висок
или слаб брадат
или нисък плешив
или пълен -
просто буца месо
от конвейера

отчупваме хляб
и залците дъвчем
и всички сме сдъвкани
и прецедени
и всички сме хляб
и жалък отпадък
и всички сме същият
залък

дебел
или къс пъпчив
или дълъг космат
или крив -
просто буца месо
от конвейера

продавам на едро
начупена гордост
поемам парчета
от счупени хора -
аз съм витрина
заголила задник
и грим по принуда
край пътя

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 46, януари, 2024