Сутринта на света свършва преди да е изстинало кафето и няма нищо по-хубаво от лошото време на Петя Томова.

Сутрини

Опитвам се да разбера
сутрините, безкрайните
сутрини,
твърде крайните сутрини,
свършващите преди да е изстинало кафето
сутрини
Изстина ли кафето?

Отвън кучешките сутрини
Студен въздух и облаци от дъх,
от вятър,
от мъглите по полетата, облаците
плачещи прахта си,
дъжд,
цветята ни наведени, протегнати
и гроздовете чакащи смъртта си
Отвън бели пътища, сиви градски пътища,
хлъзгави пътища под светофари
Опитвам се да разбера къде отиват
пътищата,
къде отиват сутрините,коя
светлина ги прибира в часа си
Опитвам се да остана на линия,не
полудяла,
не объркана
Будна, изкъпана, изпрана, опитвам се
да бъде чиста за сутринта, да я посрещам
като в приказка
Косите ми сресани, коридорите тихи
Опитвам се да съм обятията където
сутринта подарява лъчите си
и
блестящите голи клони на черешата,
листата на липите, чая
съхне по вестници
Не искам да ти кажа прогнозата за 
време, искам
да ти кажа колко ме плаши сутринта, колко
прозрачни са краката й
как минава по гърба ми като сърдита котка,
как прешлените ми пукат под тежестта й,
как дори и мракът, чиято смърт
ни оставя облекчени,
не стига
Нищо не стига

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 47, март, 2024