Главата на Йоан намигва на нощта от тепсията. Бог изчезва в разтворените обятия на съня. Петър Чухов допира ухо до нищото, за да чуе и запише неродения глас на отминаващото

*

Донеси ми нощта
на тепсия
като главата
на Йоан

ще погледна
в очите ѝ

ще видя там
звезди
които вече
не съществуват

ще допра ухо
до устните

ще чуя
гласове
които още
не са родени

ще заровя ръце
в косите
и оттам
ще излязат
сенките им

разтворени
за прегръдка

ДЕН НА ХРИСТИЯНСКОТО СЕМЕЙСТВО

- Ти поне си имал
баща и майка –
усмихна се Бог.

- Да, но ти
имаш син! –
отговорих.

- Ето, виждаш ли –
каза Той, –
вече започваш
да ме разбираш.

***

- Спиш ли? –
попита ме Бог.

- Не – отговорих. –
А ти?

- Бях заспал,
но се събудих.
Сънувах
ужасен кошмар –
че няма Бог!

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 46, януари, 2024