Мълчим на езика на музиката. Заравяме главата си в света на детството. Срещаме бъдещето и миналото в аналоговото щастие на Петър Чухов.

Александър Арнаудов

*
Опасно е да играеш
главната роля
в своя живот

вземи някоя
второстепенна

слез от сцената
някъде по средата

смеси се
с публиката

изчакай финала спокойно
и ръкопляскай неистово
при смъртта
на любимия герой

*
Любовта е
зад ъгъла

чака
като престъпник
да те сграбчи
да те повали
да те срита
до смърт
да ти вземе
всичко най-ценно
а после
да го изхвърли
в някоя кофа
за боклук

АНАЛОГОВО ЩАСТИЕ

Светва стъклото
на стария радиоапарат

едно завъртане
на копчето
и вече си в Москва
Париж
Берлин
Виена

дори да не разбираш
езика
музиката те понася
по вълните
на хубавия син Дунав
и като щраус
заравяш
главата си
в света на детството

но някой идва
и внезапно
дръпва щепсела

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 40, ноември, 2022