Не можем да различим Бог от огледалото. В края на деня търсим ангела на нощта. Пускаме на свобода чудовищата на Петър Чухов.

Александър Арнаудов

*
И ето,
в края на деня
на детето,
въпрос –
на кого да е
нощта?

- Ще е моя! –
ръмжи чудовището
под леглото.

- Не, моя! –
хълцащо хихика
клоунът зловещ
сред сенките.

- Моя! –
изкрещява папагалът
на съня.

- Не познахте! –
шепне някой,
ала в тъмното не се разбира
огледалото ли е
или е
Бог.

*
Тази нощ
ще спя
под леглото

там където преди
имаше чудовища
сега
само прах

а
намерих
и огледало

*

Без да знам
съм мечтал
да бъда чудовище

без да знам
мечтата ми
се е осъществила

лошото е
че (не) се чувствам
щастлив

*
Хелоуин
с какво да почерпя
чудовищата в мен

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 42, март, 2023