Есента е нар, който се разпуква. Сокът капе в пролуките на сърцето. Тръгваме, за да се намерим в думите на Пепи Дочева.

Александър Арнаудов

ЕСЕНТА е нар
разпуква се
листопадно обелва кората
проронват се зрънца пълни с кръв
капе сок
прави път в пролуките

леко нагарча
леко киселее
но е златна в своето
кървавочервено
есента е нар
рони се бавно
изсъхнала кора
червени зърна блестят под слънцето

ЛИПСВАМ
на себе си

тръгвам да се намеря
крача по невъзможни улици
разминавам се със сенки на души

липсвам на себе си

спънах се в камъче
намерих сълза на врабче
докоснах мираж
наметнах на раменете си вятър
пуснах времето
открих се

ПОНЯКОГА
не съществувам в тази реалност
наблюдавам света отстрани
виждам скрити лица и души

често не съм в тази реалност
питам се къде е мястото на тези като мен

понякога не съществувам в тази реалност
обитавам света на сънищата многолики
там всичко е цветно

често не съм в тази реалност
въпреки тленното си тяло

понякога не съществувам в тази реалност

понякога

всеки ден

нощем обитавам свят различен от земният
свят с цветове

понякога не обитавам тази реалност

сивото не е цвят

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 50, ноември, 2024