Разминаваме се с живота и успеха, докато фотоапаратът забравя страстта на миналото. Докосваме голото пространство, което безкрая разтваря. Годините се разтапят в горещия ден на поезията на Палми Ранчев.

Александър Арнаудов

РАЗМИНАВАНИЯ

С всички, които са успели 
по някакъв начин в този живот, 
и с тези, които се провалят, 
вървим по една и съща улица. 
През зимата носим топлите 
си шапки. Дебели ръкавици. 
И докосваме пространството,
да речем, над  лявата вежда. 
Оглеждам ги при постоянните 
ни разминавания. Взирам се
от години с неприятно усещане. 
Не срещам познати лица.

ФОТОГРАФИЯ 

Той е с мека шапка, 
тя – подредила косата си 
в семпла прическа. 
С идеален път по средата. 

Двамата съпрузи 
не се поглеждат. Взират се 
с очи - отворени широко –
в следващите дни. 

Пред тях дете с костюм, 
сериозно изражение.
Не се разбира как 
е заченато. Как се е родило.

Тримата, макар и заедно, 
изглеждат самотни.
Няма да научим друга 
истина. За никой от тях.

В подобни снимки 
не съществува, например,
голота. Страст. Трепет. 
Или печален размисъл.

ГОРЕЩО

Има дни, за които друго не мога да кажа
освен : Горещо е!… Нетърпимо горещо!...
В такива дни не съм е раждал. Не съм
живял. И няма да умра. Защото е горещо.
Нетърпимо горещо. Единствено горещо.
Забравил съм какво очаквам да се случи.
И какво с мене не веднъж се е случвало.
В такива дни е само горещо. Безкрайна
е горещината. Едва ли някога ще свърши.
Тези дни са дълги. Продължават години.
Даже векове. Напълно никога не свършват.
Тогава е само горещо. Нетърпимо горещо.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 45, ноември, 2023