Мълчанието се движи назад по тротоара. Обитаваме промените, които не са съществени. Сънуваме лабиринта в живота на Палми Ранчев.

Александър Арнаудов

ПРОМЕНИТЕ

И тази сутрин мълчаливото момче,
което по цял ден прави четири крачки
напред и четири назад по тротоара,
пред входа на съседната кооперация,
се движи по абсолютно същия начин.

Никого не поглежда. От друго не се
интересува. Отдавна е без значение
той какъв е. Не е важно защо го прави.
Щом и днес промените около мястото,
което още обитавам, не са съществени.

СЪНУВАМ „СЛАДЪК ЖИВОТ“

Движа се в сложен лабиринт.
Всички бързат в една посока.
Съмнявам се, че е правилната.
Говорят статуите над фонтана.
Виждал съм ги безброй пъти,
притворя ли както сега очи.

Спомням си Анита Екберт.
И други подобни красавици.
Нейните гърди са доста едри.
Натежали - винаги желани.
Отварям уста. Дишам. Някаква
госпожа пита как се чувствам.

Още не бързам да отговоря.
Усмихвам се прекалено учтиво.
Анита Екберт и останалите
ме притискат със сгорещени тела.
В момента - естествено е
да не дишам. Само ще усещам.

Вече никоя не ме вижда.
Всички гледат нанякъде.
Движат се - развълнуваха водата.
Моля ги: останете наблизо!

Не си спомням друго от съня.
Но заедно те заслужават повече.

БЛИЗОСТ

Момиченцето се възхищава от сетера.
Иска да го погали. И същевременно
малко се страхува. Няма ли да го ухапе.
Да изръмжи, да излае. Накрая щастливо
прокара длан по лъскавата му козина.
Майка й я наблюдава и е сигурна, че тя
ще се държи с мъжете по същия начин.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 39, септември, 2022