Вълнението преди заминаване се отваря широко. Забравата е обикновена несигурност. Политаме заедно нагоре в текстовете на Палми Ранчев.

Александър Арнаудов

ВЪЛНЕНИЕТО

преди заминаване отваря широко
своите врати и прозорци от въздух.
Усещам предизвикателен полъх.
Или настоятелен тласък в гърба.
Припомнят ми часът на тръгване,
заедно с още тлеещото желание.

Забравата е обикновена несигурност,
улеснила по-късно моето бягство.
От миналото, което не е опасно, ако
се отдалечавам от него. И го помня.
Завръщането някога само ще прилича
на движение по вече известен път.

ЛОЛИТА

Имам ли право да я следвам толкова отблизо.
Омагьосан от нейното присъствие. Наблюдавах
ефирната невинност. Виждах значително повече
отколкото усетих. Забелязах. Разбрах мигновено.
Вече без да ме е страх, че накрая ще я пожелая.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Навсякъде полицаи. Овластени създатели
на абсолютното нищо. Заедно с официални
охранители. И други охранени с униформи.
Умножаващо се множество от изпълнители.
И винаги съгласни да станат изпълнители.
Срещу признание, от което мирише лошо.
Заради изроденото подобие на обич –
преминала и през мене – с разяждаща
съзнанието неяснота. Превърнала всичко
в минало - без цветове - лесно за забравяне.
Изчезнало напълно в арогантна тъмнина,
сенки и страховито празно пространство.

Всички са в очакване отново да закрещя,
зад отвратително черната маска за ковид.
Всички в опасната близост с такъв като мене –
недоволен до ярост – разкъсал дрехите си,
напълно конкретен и значително по-уязвим.
Тогава ще имам правото отново да се спусна
към тези отсреща. Нека научат в чии муцуни
искам да се изплюя, докато още се топи леда
в душата ми. Накрая с напрегната, пулсираща
от усилия глава – и зъби, строшени от стискане –
с ругатни и ръмжене ще се разлетя на парчета.
Предложил: нагоре всички заедно да полетим.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 40, ноември, 2022