Разчитаме на безразличието на времето. Животът е търпението, с което чакаме смъртта в най-новите текстове на Палми Ранчев.

ТЪРПЕНИЕТО

Нейният поглед изразява кротко търпение,
когато бащата казва: Нямам пари за ново!
От три години обещава да й купи палто.
Ръкавите на старото вече са прекалено къси.
Накрая го купува от магазин втора употреба.

По-късно тя проявява същото търпение,
чула своя пиян съпругът да говори за себе си
в трето лице: Той пак е пиян. Сега ще му е
за последен път. Гали го по главата. Усмихва
се тъжно. Опитва да изрие с ръкав сълзите му.

Нейното лице изразява търпелива готовност
да посрещне - каквото и да се случи с нея.
Знае - някога ще отмине. И ако дойде друга
неприятност - очаква също така да премине.
Още разчита на времето. На безразличието му.

ИРОНИЗИРАНЕ

Последните трудно проходими
години ме превърнаха
в странна персона.
Такъв се виждам. Така ме виждат.
Без да съм сигурен какво
означава, разбирам смисъла.

Срамно е да приличаш
на всички останали, понякога
още по-срамно е на другите,
които не приличат на тях.

Затова не обяснявам променения
израза на лицето си.
И не вярвам на думите.
Ако не зная защо са изречени.

Не съжалявам продължително
за недочаканите похвали.
Без усилие забравям шума
от получените официално.

След време не знам дали
ще разберат по същия начин
как щедро се иронизирам.
Как докосвам лицето си с длан,
докато разговарям със себе си.
Кога се чувам най-ясно.

ЖИВОТЪТ

Жената теглеше количка с различни скъпоценности,
събирани сутринта от боклукчийските контейнери.
Ядно говореше: Някакъв! Отвратителен смотаняк!
Адски гаден скъперник! И същевременно е алчен!
Уж го чувстваш. В теб е. После… Никакъв го няма.
Нежно ще те погали. И веднага те рита в задника.
Гаден тип! Той, мамка му! - крещеше, обвиняваше,
обиждаше зло. Него!... Нямаше никой наоколо!
Все пак той присъстваше. Разбирах за кого говори.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 42, март, 2023