Пием ракия с призрака на Хлебников и разбираме смисъла на живота. Слушаме последните арии на розовите тигани в новите песни без текст на Нинко Кирилов.

Александър Арнаудов

ЗА СМИСЪЛА НА ЖИВОТА

Защо сега тъй често мрихвобугаме?
Нима са жал и чухарът, и бляхът?
А те ни отговарят "Там не щухаце!".
И точно във това е държовяхът,
и точно във това са всички цинцери,
които сме бахействали небрежно.
Шехтуваме. А тайните ни тицват,
докато жинтогонът грее снежно.

ПЕСЕН БЕЗ ТЕКСТ 

ще си пеем все красиви думи.
жугорбило. сатирлайги
гах, бердостомираме.
шайжопи, ха-ха-ха. ще пеем.

ПОСЛЕДНАТА АРИЯ НА ЕДИН РОЗОВ ТИГАН

Клиофиги, клиофиги,
ние мразим да четем
нито вестници, ни книги,
камо ли пък харжектем.
И летим, летим над грапаш,
който тихо ромоли.
А животът пак ни цапа,
ниро юво трипусѝ.
И дори сега, без лиги,
да потръпваме от страх,
нека знаем, клиофиги:
що бе ден, е вече прах.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 45, ноември, 2023