Да мачкаш другите е самоубийство, любовта е път от болка към болка. Краят на света е супернова в (анти)утопията на Водна Птица.

Супернова

Началото е мрак в мъглата,
Едничък лъч към него
Изстрелва се от мене,
Присвил колене носен от морето,
Без очи,
Без съзнание,
Като в утробата.

После проблясъци,
Детски крясъци
И пясъчни игрища,
Кукли, кубчета Лего, камъчета,
неразбиране и рев,
Като 25-ти кадър прокрадват се невидимо,
Отпечатъци,
Някъде зад клепачите ми
Завъртат виенско колело
От безразборни факти-илюстрации,
В симултанен превод пречупени през тинейджърски спомени,
Оттам някъде успявам да проследя
Историята на моето съзнание,
А днес мозъчната ми кора
често изпада в самосъзерцание,
Опипва и напряга ту една,
Ту друга гънка,
Но нещо друго - кое? -
Ми припомня,
че мисленето е враг на действието,
А решенията на всеки проблем са тъй явни
Щом се заслушам наравно,
Както горе, така и долу,
Че даже и въпросът за началото
Придобива очертания.
Какво се ражда в едно невръстно съзнание?
Има ли там и друго,
Надиндивидуално, прединдивидуално
Създание?
Не търпение, а абсолютна неподвижност
Ме отвеждат към извора на всяко действие.
Сякаш изтичат водите ми
и нова звезда тлееща
В този миг на път е
Да се появи.
Откривам в себе си утроба
И там на топка звяр
На зряла възраст,
Дракон чака своя ред да се роди,
Фантазия е, нали?
Пясъчният часовник е вече с главата си
Надолу,
Отброява времето до появата на супернова
От радост и болка,
Със звездата и една черна дупка,
Ин и Ян,
Хаос и равновесие,
А вие питате ли се,
Спомените от началото къде са ви?

Нежност

Добре ли съм
Аз мога да заплача,
Ала когато ми е зле
Превръщам се в дракон,
Заслепено махам със криле
И огън лют на храчки
Изхвърлям през устата.

Лоши ни прави понякога болката,
А друг път – по-добри,
Ще намерим ли капчица нежност
В моментите трудни
Със себе си да споделим?

А ти,
Макар още устата ми да пари,
Докосна я тихо с устни,
Да пробудят пак у мен
Най-чистото човешко чувство.

Големият въпрос

Ха ха ха ха ха ха…
Тази маймуна отива в Рая!
По единствения известен път –
Животът в Ада,
Колко жалко.

Да се самоубия ли?
Недей!
Отпразнувай това, че си нищо!

Животът няма смисъл,
Вселената не те е родила с цел,
Ти не си воин,
Ти не си мисионер,
Ти не си сам.
Кризата е повторно раждане,
Бъди смел и объркан,
Прегърни я,
Недей подписва своя край,
Ако изчезнеш под нечие расо и идентичност
няма да е същото.
Няма да мога повече да те погледна.

Да мачкаш другите е самоубийство,
За мен ще си мъртъв,
А за близките ти вероятно няма значение,
Дали си космонавт,
Дали си неврохирург,
Обичаш ли месо
И ходиш ли на църква в неделя.
А може и да има, за жалост.
Въпросът е пред всекиго поотделно.
Въпросът е пред всички.

Въпросът не е толкова важен,
Наслаждавай се на слънцето,
На времето с любимите,
Утопията винаги ще е на хоризонта,
Докато не забравиш за нея,
Отчупи крайче от голямото нищо
И го сподели.

Чух, че
„Любовта е път от празник на празник,
Любовта е път от болка към болка“

Divine

The Age of Truth is here
Sleeping in a bed full of liars,
Rapists,
Weapons' dealers,
Good cops,
Bad cops,
Philanthropists,
Nazis,
Presidents,
Army recruiters,
Big Oil,
Sociopaths,
She's not saying a word,
Not leaving her room,
Not using her eyes,
Not moving her hands,
She's endlessly dreaming...

Relentlessly dreaming,
She knows no day
Only night,
Like a gift
Entering through the chimneys
Into unconscious minds,
A cave in the mountain,
Populated by guerrillas
Fighting to survive,
The Age of Truth is upon us!

You can recognize her
By the ever-louder screams
On both sides of her red carpet
Screams of liars losing their mind
In front of her Peace
Her Glory
Divine.

Injustice

What makes you sad, makes me angry
Ten thousand migrants on the bottom of the sea
What makes you sad makes me angry
Watching genocide on TV
What makes you sad makes me angry
More news of climate breakdown
What makes you sad makes me angry
People left fighting over a piece of rotten cow
What makes you sad makes me angry
Those who cry for one and on another turn the eye
What makes you sad makes me angry
Those who wanna help a friend accepting yet another lie
What makes you sad makes me angry
Frustrated teenagers shaving off their hair
What makes you sad makes me angry
Undercover cops playing truth or dare

It makes me angry, oh so angry
Leaving little room for despair
Every time an explosion beckons
Just because I care.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 46, януари, 2024