Призракът на поезията е зъл и окъсан. Николай Колев се взира в обесения живот на думите.

*
Призракът
на твоя живот -
мръсен,
окъсан 
и зъл
ще приседне 
на прага ти.
Мръсен,
окъсан,
брадат...
Де да бе се родил
сто години 
назад.
Е, добре,
аз няма да се меся.
ПЪРВИЯТ дойде,
видя
и го обесиха...

20.12.2022

Крумово

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 41, януари, 2023