Истината отстъпва на смисъла в съня на философите. Поетите само гледат и мълчат цинично, докато съдбата се разгръща като сива пелена от спомени в новия цикъл на Николай Колев.

Actum ne agas*

1.
Бил съм.
Съм.
И винаги 
ще бъда личност.
Но животът 
понякога прави 
умните хора 
цинични.

2.
В търсене на отговор 
отново 
пак съм се унесъл.
А философите 
не търсят отговори...
Търсят смисъла.

3.
В съдбата не повярвал,
нито в по-мъничката ѝ сестра -
случайността 
и някак си обръгнал
на хорски шум и врява,
чакам спомените ми
да се завърнат...
А те, разбрах,
че никога 
не са си тръгвали.

4.
Пред очите -
сива пелена.
И спомен
за угасващия огън 
от едни щастливи времена...
Забравил кой съм
във тълпата 
от поколението 
слизащо по хълма...


*Не прави правеното (лат.)

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024