Изстрелът на Никола Петров снема знамението на думите, за да разтвори бездната, скрита зад смъртоносната им захапка.

На хищника расте захапката 

Но снето е знамението. Извикай
топлите си спътници,
огньовете си лъвове с гърба за галене,
защото снето е знамението

от дивеча, от стреснатите 
фарове. На бездната расте
нощта, но снето е знамението.
Вземи си четивата, 

термосите, доказателствата 
за наивен пасажер,
защото снето е знамението 
от лятото, от шлагера тъгата. 

Заключи и не проверявай повече.
Расте присъдата, но снета е вината.
На завоите расте коварството,
тръгни спокойно, снето е знамението.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024