Невена Борисова пише музиката на преображението в пролетния апокалиптичен брой на Нова Асоциална поезия.

Преображението

Докато момичето пееше така,
че сякаш ангел,
като камбана се отля от гласа му, и
се доближи до всеки,
за да погали лицата, изведнъж
всички вече се оказаха просълзени.
Очите им приличаха на нещо
много дълбоко и бистро, а
лицата придобиха изражение като
от онези старинни портрети, за които
казват, че частица от душата
е послужила за багра.

Като че ли настъпи някаква промяна, и
тези хора изглеждаха така, че сякаш
всеки момент, да, всеки момент,
щяха да станат и да свършат нещо
много добро, или най-малкото -
да кажат нещо много сърдечно.

Изглеждаха сякаш изведнъж бяха видели
множество крехки стръкове
под краката си, и бяха дали клетва
оттук-нататък да ги пазят.

На излизане някой каза - певицата е
болна - гастропареза.
Сигурно често се изпуска, предположи друг.
Трети подхвърли - билетите са твърде
скъпи. А четвърти се ядоса на таксито и
нагруби минувач.

Устните се стиснаха,
балтоните се изпънаха,
очите се затръшнаха.
Наистина, странно преображение -
в един момент всички
вече бяха

други хора.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 47, март, 2024