Поезията е и това (едно от безбройните неща), което осребрява времето и превръща времетраенето в осъзнато пребиваване. Струва ми се, че, тъй като времето по природата си е противоположно на човека, независимо дали спрем погледа си върху човека или върху времето, придобиваме едно и също знание.

Невена Борисова

Сестрите Бронте

Кой какво е искал да каже с тези три сестри
и с толкова много смърт?
Нима дете си играе със сухи листа,
които поднася към горящия огън,
над още по-напуканата и суха земя?
Нима талантът винаги трябва
да изгаря, а някой - да остава и
вдишва дима.
Все пак, красива е идеята
за всички тези красиви умове,
оживели в саксийните стаи,
на Бронте,
Дикинсън,
Остин, и още много подобни.
Нали разбирате,
самотата им,
смъртта им са някакво послание.
Кой ще го разчете?
И защо написаното от тях не ни
спасява все още нас, живите?
Животът или смъртта на тези жени
имат значение?
Защо бе тъй сив този живот,
тъй черна тази смърт,
така аленочервени – мечтите?

Може би те опитаха да
направят другите по-малко зли.
Или искаха свободата
да отгледат, като трън разцъфнал.
Не са били толкова крехки.
Нито - толкова силни.
И въображението им
не е било от тук.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 32, март, 2021