Животът идва в полунощ, облечен във вятър и отрова, и изгаря всичко след себе си в новата асоциална класика на Нели Станева.

Химерос

Облечен си във вятър и отрова
и бутваш чашата с кафе на масата,
и пламват всички кости на краката ми
в среднощен, мътен, горски огън.

Събуждам се в росата на поляните
когато ти с усмивка си отиваш,
покриваш ме с тръпчив, препечен сплин
и казваш, че измислям. Че те няма.

Химерос, как удобно си приседнал
сред меката идея за безкрайност.
И колко лесно в теб изчезвам,
за да ме няма, но да чакам винаги.


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 42, март, 2023