Заспиваме само там, където времето тече през пукнатините. Връщаме се в обвивката си и сънуваме поезията на Нели Станева.

Александър Арнаудов

Създавам мъжки поглед

Рахманинов, разгрявка,
три лъжици мед в кафето
и стените се разпадат.
Жилите на стаята,
мазол, врата и край.
Създавам мъжки поглед.
Болезнено пропукване
на пода. Остри думи,
пушек във брадата.
Създавам мъжки поглед,
стрелящ наобратно,
Зеница на стрелата,
окуляр и пистолет.
Създавам мъжки поглед.
Въже от груби гласни.
Студ в гърдите, поглед
към дъното, утеха.

диалектика на бедрото

обади ми се тялото
ало ало ало
а тъкмо мислех си че нямам
ало
в шкафа е на баба ми
дето патанджали
домати патладжани
дъхаво и прашно
гъвкаво и спряло
буркан е до буркани
асана до асана
двайсетгодишно тяло
кост кафе и става
слънце невидяло
сто години минават
жадно потно гладно
ало ало ало
а тъкмо бях започнала
да мисля и да нямам

петък

пет сутринта
пет завъртания
пет кафета
кръвта рисува елипси
завръщаме часовника
какъв е този пулс
свери си го по градския
какъв е този вял макет
обратно във обвивката
веднага да си лягате

аfterhour

Изтичат хората и разговорът
разлива се в жужене.
Аз тръгвам, сякаш чупя мрамор
с жажда и протрити вежди.
Фасовете по тротоара светят,
нежни папрати растат от вените,
треви бучат и с плодов сок
се пълни амфората на небето.
Ще легна само там, където
от пукнатината ѝ тече.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 43, май, 2023