Нели Селимска е родена в град Варна на 22 юли 1966 г. Автор е на две книги – стихосбирката “Аутодафе” (2012) и сборника с поезия и проза “Начупено време” (2014). Дългогодишен преподавател в СОУ “Емилиян Станев”, Велико Търново. Починала през 2021 г.

Никакво време

Полунощното синьо прокапа.
Локви засъхват до лепкавомрачно –
под моята права възглавница.
Рязко зад нея пъхнах си лакътя.
Напипах здравец и знаци.
Увертюра изсвири ми влакът.
Светулки миришат на жито и мента.
Календарът откъснал е страница.
Как ще го хапя! Вселенското време!
Не виждам си жило и вените!
А брулят ме някакви рошави чухала.
Отговарям, на всеки,
че всичко съм чула.

Барок

С плитки еленови стъпки,
с тръпки на падащи листи,
С набъбнали розови пъпки,
пътеките нови и вехти
простора открехват.

Забравих да взема доспехите.

С обичната пазена фуста,
чувайки няколко гусли,
косата рязко оплела,
теб те преследвам
до твоя предел.

Ловецът жертвата дал е. И взел.

Апостроф

Да не загина обута в пантофи
пред един телевизор, излизам.
Яхния от боб оставям да къкри.
Хващам синура влажен край кър.

Джанките зреят, има случаен невен.

Пълно е тук с аромат апострофен.
Спирам до кълх и вехнещо цвете.
Подобен на блясък е острият трън.
За сън от мечти са всички звезди.

Да се върна нейде оставих да свети.

____

Из “Начупено време”, 2014, Издателство “Лени Ан”- Русе.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 40, ноември, 2022