Нощта съблича траура и се потапя в езерото на смъртта. Превръща се в черна дупка и поглъща небето – кръвожадните птици на Хичкок се изнизват в бездната. Малко преди края на света, докато изкуствения интелект се чуди как да ни спаси, Нели Добринова пише приспивни песни за улични кучета.

обичайно

упражнявам интелекта си
и "говоря" с изкуствения
аз питам "право куме в очи"
ТО отговаря
уклончиво (като теб)
политически коректно (като черна станция)
икономически коректно (като стокова борса)
социално коректно (като NGO)
"ако не разбираш тъгата ми
няма да разбереш и радостта ми" - казвам му
животът е сатира
смъртта - хумор
слети завинаги
хумор и сатира
а ние не знаем, че
вкопчени в живота, всъщност
сме най-близо до смъртта
последен въпрос:
ще ме обичаш ли вечно?

Сбогом на романтиката

Преметнала торба звезди през рамо
луната си отива.
Завинаги. От първа страница.

Когато се събудиш,
няма да ти липсвам.
А вечерта ще бъда само новина
за черна дупка във небето.

Приспивна песен за кучета

Той пее на христовия език
и те заспиват във краката му.
Огрява ги луната и мечтае по пълнолуние да е космата топка.
Преди да я изблъска утрото,
нощта съблича траура и се потапя в езерото.
Да хване двете риби, с които храня
кучетата предпочели мен
пред рая.

Увълчиха се гълъбите

В един дъждовен и студен летен ден
лятото свърши.
Това няма нищо общо с астрономията
или друга позитивна наука,
с географската ширина или дължина.
Разбрах, че само зимата е постоянен сезон
и се превърнах в троха за пет хиляди гълъба.
Питам: "Ще ви нахраня ли?"
"Хич(кок)" - отговарят.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024