Аз съм Жо Костадинов и се подвизавам под литературният артистичен псевдоним - НЕГАТИВ. Всъщност НЕГАТИВ е онова явление, което не се нуждае от обяснение. Ти просто го познаваш. В наплюнченият пръст, с който отгръщаш следващата страница, до счупената снимка, в която помниш онези очи. Алтер егото на Жо Костадинов (* както е истинското име на автора), оставило горчивината на своето изразяване в две поетични книги и много повече писмени отпечатъци, за които никой няма да ти каже. Палиш последната останала цигара в кутията и прочиташ. Повече себе си, отколкото него. Другото май няма значение.

Жо Костадинов

БАГАЖ

Напълних раницата с последния ни скандал и си тръгнах.
Тежеше повече отколкото мислех.

ВЪЖЕН МОСТ

Стъпвай внимателно - казваше от другия край,
докато държеше ножица в ръка.

ГАЛЕРИЯ

Снимките в телефона ѝ бяха подредени по дата.
Накрая бях аз.

ЗАКУСКА

Цигарите измиваха тъгата ѝ на събуждане.
Всичко останало го правеше съмнението.

ИЗГУБВАНЕ

За пореден ден не мога да си намеря ключовете.
Може би защото вече не живея у дома.

*

Пазех последните ти думи, в двете непрочетени съобщения,
които и до днес не съм отворил.
Може би те пазех, за тогава, когато наистина ще ми се прииска да осъзная, че те няма.
Или да си представя интонацията, с която ги изричаш.
И тази, с която и двамата замълчаваме след тях.
Но сякаш е прекалено егоистично.
Да прескачам време, в което дори вече не присъстваш.
Просто така и не ми се прочиташе последното сбогом.
И всеки ден си го пазех за утре.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 33, май, 2021